Не тичай....не тичай....
Отиваш далече и без дом оставаш
Не криеш, че вече си уморен
Тъгата не мога просто да изтрия
Дъха ти изчезва в пустия ден..
Не разбираш ли как в очите
Не поглеждаш и сенките ми
Аз не плача а тихо въздишам
между тъмните голи стени..
Не тичай обратно щом покой откриеш
защо ли ти вярвах искам да знам..
И някак внезапно искаш да ме видиш
И пак ли на пръсти, пак ще си ням..
Не разбираш ли как в очите
Не поглеждаш и сенките ми
Аз не плача а тихо въздишам
между тъмните голи стени.
Аз не плача...
Не разбираш ли как в очите
Не поглеждаш и сенките ми
Аз не плача, а тихо въздишам
между тъмните голи стени.
угасва нещо в мен и боли...