Днес не правя нищо важно,само умирам.
И гледам в тавана само с поглед угасен.
И дишам бавно,все по-бавно.
И на тъмно говоря със силното безсилие във мен.
По-добре да те убия бавно,за да ни боли веднъж по равно.
Цял живот отстъпвах ти реда си да ме нараняваш само ти.
По-добре да те убия бавно,да усетиш болката която вътре в мен изгаря
бавно и не ме оставя да заспя.
Душата ми легло ти беше,стоплено за теб.
Със среднощните си скитания ме раняваше.
Прегръщах те,така болеше,все едно ти беше.
Обичах те,не мога повече.