Veronika - Edna Lubov

Изпращам тихо ноща,продадох свойта душа.
Очаквам изгрева нов след капка мъжка любов.
Аз зная,че любовта на този мъж е лъжа.
Ала не чувствам тъга,умира тя със ноща.


Една любов в ноща
Cе ражда,но умира сутринта.
И щом изгреят първите лъчи,
3ная друга вече ще ме замени.

Събужда се утринта,протяга свойта ръка.
До мене цвете стои,прощално тъжно мълчи.
Как ненавиждам деня,след спомена за ноща.
От мене изгрева нов,отнема всяка любов.